За Словото
Когато химикалът затанцува
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане.
Читател, потопен в слова изящни
щом като лебед в темата заплува
и сам усети колко е прекрасно
да го накара някой да танцува,
ще заобича всеки лист изписан
и танци ще започне да събира.
Дордето има свят, ще има смисъл
словото ни, в листите да спира!
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален
те бялото до смисъл украсяват
и диря във очите щом оставят,
послания душевни щом раздават,
то има нужда танцът да не спира.
Всеки лист в картина от гердани
да се превръща и да не умира,
завет след пишещия да остане.
Читател, потопен в слова изящни
щом като лебед в темата заплува
и сам усети колко е прекрасно
да го накара някой да танцува,
ще заобича всеки лист изписан
и танци ще започне да събира.
Дордето има свят, ще има смисъл
словото ни, в листите да спира!
Много ми хареса !
да затанцувам в думите събрани.
С поклон отвръщам,
посланието, да взема аз приемам !
Една след друга, думите прегръщам,
товара, от гърба си снемам.
И водена във танца, аз неспирам,
завъртана във образи и думи,
увлечена от тях, пулсирам !
Изхвърляна от собствени приуми,
възторжено, със думите летя,
посрещната с трогателни слова !
Във вихара на танца е различно,
там всичко е така ритмично !
Думите- отварят ни света,
истории разказват на ума,
лекуват чуствата, душата,
дори и самотата !
Посланието, води ни към своя край.
Замислена поглеждам, занемявам...
а танца свърши!
Последни ритми в себе си припявам...
С вълнение към думите поглеждам,
усмихната, затварям аз очи...
Благодарности, за танца аз подреждам,
с надежда гледем нощните звезди...