За Разпятието

Измъчвали Го, псували, ругали,
накрая Го разпънали на кръст,
задето изповядвал идеали
за обич и любов, а не за мъст.

В дланите, пирони Му набили.
Венец от тръни, Му изплели те
и чакали в последните си сили
да се опита, да ги прокълне,

но Той се молил и сълзи течали
за грешната, неправедна тълпа,
която екзалтирано ревяла
в призив на самия Сатана.

В смесица от мъка и от кърви,
сълзи и пот по чистото лице,
от болката в душата влязла първо,
Той опрощавал всички грехове.

За себе си и дума не помислил
в молитвите към своят свят Баща...
И днес на кръст разпъват чисти истини.
И днес палач отново е грехът!