ЗМЕЙОВА ЖАЛБА

ЗМЕЙОВА ЖАЛБА

Изгорях, изгорях като въглен,
а пък изворът – чак зад баира.
Сипе жупел, пече като в пъкъл,
хапе слънцето и не спира.

И се чудя как може да пееш
и да правиш кръстците от снопи.
Да не ми беше името Змея,
щях отдавна да хвърля топа.

И недей на умряло да виеш,
а ми дай тази шарена стомна.
Само глътка вода да отпия,
ще съм силен и страшен отново.