ЗАМЪЛЧИ ЛИ ГОРЧИВОСТ

Ти пак ме гледаш с очи си жълти,
нахлупила каскет от пеещи звезди.
Защо ли, сърцето ми пак се пълни
с тежка влага, та започна да сълзи.

Копнежите ми, пак в примка стягат
нежните ти, лунно-призрачни лъчи.
Към теб Луна, все безумно бягам
когато в мен горчивост замълчи...