Животът, ми прилича на врата...
Животът, ми прилича на врата
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце, петно личи
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо, зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка, не се плашете вие...
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце, петно личи
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо, зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка, не се плашете вие...
и чака ме, през нея аз да мина.
Понякога, мисля си така,
дали да мина или да я отмина ?!
Пропускайки момента да се насладя
и не само истина да преоткрия,
изгубвам шанса в новото да продължа,
да втурна се и нещичко за мене да открия.