Желанието

Вземи ме на път!<?xml:namespace prefix="o"?>

Аз неистово плача

и в съня си страхливо

поглеждам навън.

Зад прозореца вятърът

гони някъде здрача,

носи мирис на диво

и събужда ме звън...

Вземи ме на път!

Разпилява ме паника,

че звездите загубват

светлосиния цвят.

Ветровете ще спрат

в заревото на заника,

и в покоя без време

ще остана без път.

Вземи ме на път!

Задушава ме делника,

а очите ми шарени

потъмняват от глад...

Знам, след всичките прашни

пътеки неходени

ще ме чака животът ми –

ще го срещна все пак.

Коментари

pek68ilieva преди 16 years 9 months

Влюбена съм в твоите стихове, Sluchaina! А ,ти, никак не си случайна! + + +

ValentinPetrov преди 16 years 9 months

Чудя се нещо. Дали Случайна е същата Случайна, която пише и в един друг Блог?! Браво, благодаря ти, че с твоя стих ме върна в реалността.

DianaIlieva преди 16 years 9 months

Вал, Случайна си е същата, питай Пестицид, Лорда и Мейкъра, ако не вярваш :) Тя просто може да бъде и много различна :)

pek68, радвам се, че намирате нещо хубаво и добро в стиховете ми. Благодаря ви за оценката, но мисля, че твърде много ме ласкаете :)

pestizid преди 16 years 9 months

Харесвам движението в стиховете. Сякаш вятър свири през отворения прозорец, фиууууууууууууууууууууууууу, :))
Вал, ще видиш и Случайна като вмъкне някое четиристишие в оня другия блог, :))

se_chko преди 16 years 9 months

Хубаво е че си намираш случайно старите неща :) пък и ми се струва неслучайно :) Красиво е, има я надеждата, има го копнежа, а става и за песен :) Много ми хареса, чак се замислих за нова- оптимистична вълна в своето творчество :)

DianaIlieva преди 16 years 9 months

Обикновенно изхвърлям старите неща, които не ми харесват. Но по някой тайни тефтери се намират чернови - изникват точно в най- неочаквани моменти. Прав си, не може да е случайно :) Радвам се, че ти харесва, благодаря за оценката :)