Жадувано
Porcupine Tree - Normal
която стискаш в хищните си пръсти
и хапваш до последната трохичка,
а после искаш тихо да възкръсна.
Да бъда и закуска, и вечеря.
Да ме поглъщаш жадно, денонощно.
И всеки път, когато те намеря,
да те засищам, без да търсиш още.
Да съм достатъчна, като последна глътка.
Като отчаян вик, във тъмна вечер.
Да съм единствена.Да съм безпътна
и с тебе пътя, да намеря вече...
Да съм врата, в която ще забиеш,
последният пирон на свойта горест
и без да казвам нищо, ще изтриеш
сълзите ми.
Бъди за мен прозорец...
Не съм жена - препечена коричка съм,
която стискаш в хищните си пръсти
и хапваш до последната трохичка,
а после искаш тихо да възкръсна.
Да бъда и закуска, и вечеря.
Да ме поглъщаш жадно, денонощно.
И всеки път, когато те намеря,
да те засищам, без да търсиш още.
Да съм достатъчна, като последна глътка.
Като отчаян вик, във тъмна вечер.
Да съм единствена.Да съм безпътна
и с тебе пътя, да намеря вече...
Да съм врата, в която ще забиеш,
последният пирон на свойта горест
и без да казвам нищо, ще изтриеш
сълзите ми.
Бъди за мен прозорец...
Хубаво стихо, efina :), моите поздравления за топоса "препечена коричка".
И бъди малко по-неочаквана в третия куплет. Поздрави!