Есента подрани...

Есента подрани...

Есента подрани и притвори вратата,

затанцува със тънкия сърп на луната:

стъпка в ляво – нощта ще е пак ветровита,

стъпка в дясно – денят все за лятото пита...

А отсрещния хълм светна ярко – червен,

не от скука и яд – просто там расте клен.

И листата му перести, като мънички длани

се протягат към слънцето – кой лъчите ще хване?..

Но когато последното ято замине

в една нощ изведнъж есента ще загине,

а земята ще трепне, сразена от студ...

За какво, за какво беше целия труд?...