Есен е в душата ми

Тъгата като мъгла се стеле в душата,

А дъждът от небето сиво плаче заедно

                                                          с мене

            и браздят лицето капките солени.

Надеждата като сняг в сърцето се топи,

Не знам нещо в мен , за теб и отминалите

                                                                     дни,

                                                   може би тъжи.

    И като къртица ровя спомените прашни

искрица радост да намеря да озари живота

                                                         ми сегашен.