Ела привечер
Ела привечер,
когато щурците припяват
не хлопай,
няма врата самотата
Зная,че всичко вече е минало
зная,че няма виновен,
но защо тогава те виждам във всеки поглед отронен,
и защо чувам гласа ти през дългите нощи
Нима съм толкоз съгрешил,
от черна орис орисан,
легло от студена жарава да имам
и завивка от забравена нежност
Нося светлина в сърцето си,
пламтящи факли са ръцете ми
пепел от мрамор душата ми,
колко дълго те чакам...
Ела привечер,
само моля те, не закъснявай
не чакай трети петли да пропеят,
защото тогава друг ще те срещне...
Толкова много тъга, а е красива !
Мното ми хареса !
NA LONG
Стихотворението ти е в първите четири стиха. Остави го до там, защото по-нататък...
Ела привечер,
когато щурците припяват.
Не хлопай -
няма врата Самотата.
---------------------
Толкова. Ако искаш да напишеш нещо повече, напиши го така.