Едно стихотворение от поредицата-Чужда муза
специално за efina за да ни й липсва поредицата на Дона
Засмяното ми бъдеще обича
----------------------------------------
за всичко да разпитва и бърбори,
за него в мрака вещици се стичат,
а принцовете с халите се борят.
За палавото бъдеще земята
е място да се тича и подскача.
А падне ли,разбило колената,
подсмърчащо,не смее да заплаче.
На рошавото бъдеще в косата
светулки се заплитат с нежен пламък,
като звездици мигат в тъмнината
и го отнасят в Сънчовият замък.
Единственото бъдеще на баба,
безценна радост,дадена от Бога,
защо заспало,все ме натъжава?
Да върна времето-защо не мога.
Теменужка Маринова
Това пък какво е?То не, че декември е много далече,
но самото изказване е ужасно!
Тази седмица, сигурно е мойта седмица, защото
толкова поздрави на куп, не съм получавала от отдавна,
което всъщност много ме трогна!
Стихото е страхотно и днес вече успях да се усмихна
на няколко неща, едно от които беше то.:)))
Благодаря, Денеб!
Виждаш ли колко е просто?