Поезия 18.10.2009 Deneb_50 420 прочитания

Едва

Тихо си тръгна от мен,без слова

оставила в сърцето ми,следа.

Опитах се да те спра, с думи,

с усмивка,с букет цветя-Не успях,

уви с целувка не посмях.

Не ми прости,че за вечер

със спектакъл ти изневерих.

Срещнем ли се случайно сега,

с усмивки виновни си кимаме едва

Реклама

Коментари

Kopriva
Kopriva преди 16 години и 6 месеца
Тъжно! На всеки му се е случвало- да не прости, дори да знае, как боли......
Deneb_50
Deneb_50 преди 16 години и 6 месеца
Е,ако ми беше простила,сега нямаше да го има спомена и написаното за  нея.Кое  е по-добро-не зная
DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 6 месеца
Денеб, обаче щеше да има може би нещо прекрасно, което да остави друг спомен и друго написано... Не, че това е лошо :)) Никога не се знае кое е по- добре.
Deneb_50
Deneb_50 преди 16 години и 6 месеца
Както някой беше казал-"Животът е това,което ти се случва,докато кроиш планове за него" ;-))))