Дъждовно

Навън вали, гръмотевици присвяткват,
тенекия дрънка нежно във нощта,
капките се стичат по стъклото,
а душата моя отново вярва в любовта.

Навън поглеждам,
светкавица присветва в тъмнината,
улиците мокри са навън... О колко са красиви!
Окъпани в светлината на уличната лампа.

И душата ми се рее,
иска да лети, от дъжда не се страхува.
Зарядът електрически да поеме,
и да се зареди за полет непрестанен.

Коментари

bee_maya преди 19 години и 10 месеца

Много обичам да вали :) дъждът създава едно такова особено настроение у мен тъга примесена с нотки носталгия към нещо и аз незнам какво... много ми хареса стиха :)!

Teri преди 19 години и 10 месеца

И аз много обичам да вали, пчеличке :) И днес беше много, много хубаво на Витоша, макар и че ни наваля :) Бяхме весели, щастливи, ръсехме си простотийки като стари приятели, които не са се виждали дълги години :)
Надявам се да не настинем сега :) Аз се прибрах и си пуснах печката, защото зъзнех от студ :)
Радвам се, че ти е харесало стихотворението :)

Още по темата

Коментари