Душевна есен
Когато те видя, печеше слънце.
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага
и заглушиха кълна покълнил...
Изсъхна той. Жестоко. Без пощада.
А слънчев ден го беше появил.
Въздуха трептеше с росни капки.
Хоризонта чезнеше в мъгла.
От полъха на случки и загадки
зачерняше се ярка светлина.
Боляха спомените като рана
и ронеха надеждите сълзи.
Самотата като в примка хвана
една любов която умъртви.
Пенлив живот превърна се в поточе.
Всяка мисъл, беше планина...
Кой ли днес, да обясни ще може
защо отмива обичта, дъжда?...
От теб като си тръгна, падна дъжд,
но не поникна туй любовно зрънце
посято от един обичащ мъж...
Плевелите луднаха от влага
и заглушиха кълна покълнил...
Изсъхна той. Жестоко. Без пощада.
А слънчев ден го беше появил.
Въздуха трептеше с росни капки.
Хоризонта чезнеше в мъгла.
От полъха на случки и загадки
зачерняше се ярка светлина.
Боляха спомените като рана
и ронеха надеждите сълзи.
Самотата като в примка хвана
една любов която умъртви.
Пенлив живот превърна се в поточе.
Всяка мисъл, беше планина...
Кой ли днес, да обясни ще може
защо отмива обичта, дъжда?...
Дори тъгата е брилянтна !
през лятото бе зимата във мен.
Невероятно нежни, топли дни,
в очите идваха сълзи !
Лъчите галеха носа,
усмивка не нарочно връщах на лъча,
а в мене беше пълно със тъга !
Студенината на сезона в мен усещах,
снежинките на самота посрещах.Слънчевия жар не разтопи леда !
сълза, усмивка и мечта,
допир, трепет, любовта,
секунда, пламък, самота.
Ноща си тръгна сутринта,
звездите - няма ги сега.
Тихо е, във моята душа.
Изгуби ме, в изгрева на любовта !
Сълза се спуска със тъга.
Усмивка - трудна е сега.
Мечта - ще чака ли деня ?!
Изгуби се, там някъде и тя.
Докосване, красива беше тя !
Във спомена ще бъде любовта,
със времето без думи отлетя.
Изгуби ме, ще гледам залеза !
отмиваш от сърцето обичта ?
Спря вода той да вали,заля ме само с отговори :
-Изгуби твоята мечта !
Реших да ти подаря сълза.
Твоята пресъхна във зори,
неискаш да забравиш спомени.
Неможеш пътя си напред,
да го постилаш с руини,
чуства в стари спомени !
С водата искам да измия,небето в твоите мечти,
облаците да изтрия
и тъгата в мрачните очи.
Аз зная, тъжно е когат вали,
но слънцето след мене идва
със слънчевите му мечти !