Душата ми

В душата ми е тягостно сега,
в главата ми е шум от въртолети...

Прозират насред всичката тъга
небе, една река и силуети.

В душата ми е истинска мъгла,
без смях, без глъч, без врява.

На път съм да умра от самота
или сама да се забравя.

Душата ми е натоварено кръстовище
край неработещ светофар.

Боли от плачещите клаксони...

Душата ми е нива след пожар.

momo,
май, 2006

Коментари

lacrima преди 19 години и 11 месеца

    Momo пркрасно е, дори и малко тъжно както моите стихове, но прекрасно си описала настроението си особено това: НА ПЪТ СЪМ ДА УМРА ОТ САМОТА ИЛИ САМА ДА СЕ ЗАБРАВЯ.

   Аз ти предлагам да си направим парти със Самотата,

и тя вече няма така да ни тежи с присъствието си.Надявам се че ми разбираш метафората.Неспирай да твориш.

А според мен това състояние е времено и то бързо ще отшуми и моляте не се забравяй,трябваш ни тук.

П.п Вчера преди работа прочетох приказката за фикуса наистина трябва да я продължиш.

Pupito преди 19 години и 11 месеца

Душата, momo, е тази която остава след нас, когато приключим земния си път ... и душата е тази, която има нужда от най-голямо внимание. Ако можехме всички да се грижим за нашите души, както ти за твоята, щеше да е прекрасно. А думите ти са много точни .... навяват ми носталгия и ме карат да искам да съм като един "малък принц", но не мога ... не ме оставят. Вместо това съм се превърнал в нещо, което не мога да позная. И тук идваш ти, за да ми припомниш, за което ти благодаря! Продължавай да пишеш!

bee_maya преди 19 години и 11 месеца

Моменце, как само си описала чувството... след толкова много самота, сега идва ред на много щастливи мигове, няма как иначе :)!

svetlina преди 19 години и 4 месеца

Ей.

небе, една река и силуети.

pestizid преди 19 години

Сред шум от въртолети
промъква се тъгата...
Но има, има над земята
звезда за теб да свети!

Още по темата

Коментари