Поезия 21.10.2008 valiordanov 152 прочитания

Душа без пагони

Душата ми не е с пагони.
Цивилна е, но не ченге.
Не спазва писани закони,
лети с пегасовски криле.

На шефове не рапортува.
Не крие бликнали сълзи.
Душата ми не козирува,
а след мечтите си лети.

Сиренен вой не и проправя
пътека в шумния живот.
Тя няма карта за представяне...
Душата ми е небосвод,

на който ясно слънце грее
и бури облачни трещят.
Душата плаче и се смее
в своя безпагонен свят.

Тя също страда за народа.
Да! Мъката и няма край.
Но нужно ли и е да бъде
с емблемата на полицай?...

Реклама

Коментари

blackpearl1
blackpearl1 преди 17 години и 6 месеца
Тук виждам странница една,

тя може и да е съдба!

Във стихове красиви броди,

и в размисли ни смело води.

Веднага блесва - свобода,

кат страж на нечия душа.

Закони, норми - подчинява,

проблеми, битки - осуетява,

победи носи без война,

таз малка дума - свобода !

Нищо, че не е ченге,

тя пази нечие сърце !

edinotwas
edinotwas преди 17 години и 6 месеца
брей че хубаво