Друга гледна точка за запетаята:)

ПОСВЕЩЕНИЕ

Ти протягаш ръцете си,
но няма да успеем вече никога да се докоснем.
Ти търсиш-при кого, как и къде да избягаш
от този кръг омагьосан.

Как би искала да се върнеш назад,
но шансът е само един.
Да се родиш на друга планета, в друг свят,
където небето е бяло и слънцето синьо.

Как би искала да си малко момиче
и да пускаш листа в прозрачната вода,
да са препълнени с лъчи очите ти,
да се разхождаш в гората, пълна с чудеса
където совите пеят като славеи
и дърветата приличат на цветя.
Как би искала на криеница да играеш пак с луната,
да се смееш задъхана, щастлива, когато тя
те намираше накрая, сгушена зад някоя скала...

Плува листото, с дупчицата в него,
през която ти пускаше в зениците си едно слънчево петънце,
една тичинка от разтопено злато в дъното на синьото лале.

Всички врати бяха отключени,
но никога нищо лошо не можеше да се случи...


Ти търсиш, или може би вече знаеш,
че трябва през този кръг да преминем,
но го приеми не като точка, а като запетая,
в безкрайните изречения на звездните години.


Как бих искал да се върна назад,
но шансът е само един.
Да те срещна на друга планета, в друг свят,
където небето е бяло, а слънцето синьо.

Денис Денев