Докато смъртта ни раздели
За чувствата
удобно заблуждаване навярно
е клетвата за вярност...
и мечтата
"да бъда в бяло,
с рокля от коприна..."
И непознати-близки
да ме видят
и после да одумват белотата
или цената
на тюления ми воал-
последен вик
от нечий непознат бутик...
очакван миг
и помисли за щастие,
а после-
"Докато
смъртта ни раздели"...
с полусмирение
и раздразнение,
че сме пропуснали живота си.
Несъвършено его
в опити за притежание-
любов
и брак,
и две деца,
и куче,
и точно в шест сервирана вечеря,
и секс по навик-
сполучливо скучен.
Мълчание,
заместило доверие.
И откровено и неоткровено
лицемерие.
Две-три забежки
в службата,
с колежки,
или с приятели-
така е лесно.
В изпрани спомени
за бели нежности
виси гротескно
върху закачалка
тюла,
прашасва роклята-
ненужна.
Едничко егото...
и чувството за притежание-
несъвършено земно,
помежду ни.
Наместо
клетвата за вярност
докато
смъртта ни раздели.
удобно заблуждаване навярно
е клетвата за вярност...
и мечтата
"да бъда в бяло,
с рокля от коприна..."
И непознати-близки
да ме видят
и после да одумват белотата
или цената
на тюления ми воал-
последен вик
от нечий непознат бутик...
очакван миг
и помисли за щастие,
а после-
"Докато
смъртта ни раздели"...
с полусмирение
и раздразнение,
че сме пропуснали живота си.
Несъвършено его
в опити за притежание-
любов
и брак,
и две деца,
и куче,
и точно в шест сервирана вечеря,
и секс по навик-
сполучливо скучен.
Мълчание,
заместило доверие.
И откровено и неоткровено
лицемерие.
Две-три забежки
в службата,
с колежки,
или с приятели-
така е лесно.
В изпрани спомени
за бели нежности
виси гротескно
върху закачалка
тюла,
прашасва роклята-
ненужна.
Едничко егото...
и чувството за притежание-
несъвършено земно,
помежду ни.
Наместо
клетвата за вярност
докато
смъртта ни раздели.
добре дошла насам :)
не е във нея същината
на нещата.
Много вярно.
! :) ...
поздрав с любим стих на любим автор... с него асоциирах :
Седим един до друг
Седим един до друг. Усещането е за някава интимност.
Говорим си. И остроумничим задъхано.
Като на състезание. По бягане от края му.
След времето са философите и миналите връзки.
Не трепваме от допири. И влагата по кожата.
Понякога се смеем на едни и същи глупости.
И по средата на брилянтната ни имитация
ни идва да се разкрещим, че сме бездушници.
Че скуката е слабо оправдание
да ровим до дъната на душите си,
умело балансирайки по думите,
макар да няма нищо за постигане.
И нищо за обичане и сълзи.
И за затопляне, защото няма смисъл.
Какви ли мисли са ни карали да стенем
и да се будим съвършено влюбени...
Дали не можем да си купим малко време?
Езици за камбаните и спомените.
Потрепването някъде отляво на тялото.
И потните му лутания. Гоненицата.
Почти безумната и садистична ревност.
Заровените трупчета на птици.
Цветята в вестник, любенето на открито...
Сега сме заедно. Пред мислите изтичащи.
Димитър Гачев