Добромир Тонев - "?"
Когато полетиш надолу с вик,
усещането за крила изчезва
и лекотата се заменя в миг
с болезнено усещане за
бездна.
И ти прекрачваш тъмния й
праг.
И мислите ти пускат светли
корени.
Живот и смърт — какъв
абсурден впряг,
безмилостно от времето
пришпорен.
За да добиеш чувство за
небе,
усещане за вертикална
прерия —
ти изостави белия жребец
и отлетя завинаги със черния.
Но той е тук. Допрели
рамена ,
със белия — вървят като на
празник...
Единият е с празни стремена,
на другия очите му са
празни.
Добромир Тонев
усещането за крила изчезва
и лекотата се заменя в миг
с болезнено усещане за
бездна.
И ти прекрачваш тъмния й
праг.
И мислите ти пускат светли
корени.
Живот и смърт — какъв
абсурден впряг,
безмилостно от времето
пришпорен.
За да добиеш чувство за
небе,
усещане за вертикална
прерия —
ти изостави белия жребец
и отлетя завинаги със черния.
Но той е тук. Допрели
рамена ,
със белия — вървят като на
празник...
Единият е с празни стремена,
на другия очите му са
празни.
Добромир Тонев
П.с. Надявам се, че си добре.И вече сигурно си в Немско?
До скоро.Весел ден от мен.
Добромир Тонев го е написал на някаква българска поетеса, която се е самоубила. За жалост не знам коя е тя точно, но се надявам някой да знае и да сподели. Заглавието на стиха също е мистерия (поне за мен)