Дива орхидея

Ще те попитам - как да проумея
колко е далечна близостта?
В реално време двамата живеем,
а нереална ни е любовта.

Вечер двама ни, една луна огрява.
Не са еднакви нашите лица,
усмивката във тебе съживява,
а в моите очи блести сълза.

И слънцето едно е уж за двама,
но теб те гали, мен пък ме гори.
В живота ли е цялата измама
неразгадала земните ни дни?

Питанките впиват се двуостри.
Без отговори трябва да живея.
Най-сложните неща са много прости
като цвета на дива орхидея.

Само аромата да ме пръсне
и мисълта отвежда ме при нея.
Образът божественно възкръсва.
Ти си тази дива орхидея.