Ден...
Кехлибарено утрото ме посреща.
Този ден е различен по нещо от другите.
Той разплита тъгата ми, като прежда
и чертае засмяни окръжности в ъглите.
Този ден е различен.Пристъпва кокетно.
Носи малко букетче, от горски цветя във косите...
Той е празнично син и разпалва дискретно,
оня пламък вълшебен, който свети в очите ми.
Нося дъх на цветя и смеха на камбани -
нереалното чувство, че живея във приказка.
Този ден е различен, без неща неразбрани -
в него, АЗ съм си АЗ и съм толкова истинска...
на един много любим празник - Цветница
2007г.
......малко букетче, от горски цветя във косите
.....много малко хора могат да използват "във" неправилно правилно....един от тях е тя.
показа се на дневна светлина -
отръска старата си блуза,
погълнала на времето прахта.
Окашля се,прочисти си гласа...
и каза нещо.Някой чу ли?
За хората..."един от тях е тя"
и сякаш с тези думи я погуби.
Хехехеее.Любимия ми сатиричен герой, как ме отприщи!
'Танасов, още не съм умряла - за момент даже се поопипах дали не си въобразявам, ма - не.Шавам.