Градската пролет

Градската пролет

Вятър разроши перчема на ореха,
трепна леската до най- малкия лист,
а долу тревите задъхано спореха
цветът на дъжда дали е сребрист?

Слънце изтича по мокрите улици,
в стъпките му таен смях видях.
Птиците търсеха гнездата си с писъци,
а вятърът пак вдигна облак прах...

Градската пролет замислено крачеше,
мълком се спря и до моя праг –
старата къща за себе си плачеше
с пролетни сълзи, сребристи на цвят...