Глупак

Под лампите в дъждовен град,
заспал на автобусна спирка
премръзва някакъв бедняк,
където капките притихват.
С краката боси
и премръзналите дрипи,
Със болката в стомаха
и със хриповте
отронва в шепи топлите трохи
на сух комат опърпан хляб...

О, Боже, моля те, прости,
че съм такъв глупак!
Че нося в чантата си хляб
и пет кила картофи,
че не поспрях дори за миг
и съм презирал просяците!
Че вместо да съм мръзнал с тях,
да поделя последната коричка,
аз бързах да се прибера у нас
и да се стопля в кьоравите срички...