Гледка
Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си, товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука, тя, не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...
Песа лае, прогонвайки злото
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича живота.
Слаб е който смирен коленичи!
От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...
Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна..
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си, товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука, тя, не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...
Песа лае, прогонвайки злото
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича живота.
Слаб е който смирен коленичи!
От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...
Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна..
силна болка е малка частица,
от болестта завладяваща дните,
задушила надежда в мечтите.
Страх от утре, убива желание
да протегне ръка в състрадание.
Равнодушие пълни сърцата,
с безразличие прелива душата.
Егоизма,
пътеки към себе си прави,
чуства силни изгражда корави.
Тази джунгла израства във всеки !!!
Ще я спрем ли, да не бъде на веки ?!