Поезия 24.10.2008 valiordanov 245 прочитания

Гледка

Гладно куче залая в квартала,
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си, товара да смъкне...

По ръцете си, вместо смарагди,
сини вени душаха мазоли.
А в боклука, тя, не в диаманти,
а в корички от хляба се моли...

Песа лае, прогонвайки злото
що на глад тази нощ го обрича.
Да! На джунгла прилича живота.
Слаб е който смирен коленичи!

От картината мен ме пробожда
и се питам: Къде да се дяна?
Имам дрехи от лъскави кожи
и храната си хвърлям в казана...

Кой живота усеща в кавички?
Кой оценка му прави достойна?
Кучи лай се забива във всички...
Малко страдат от раната гнойна..

Коментари

blackpearl1
blackpearl1 преди 17 years 6 months
В тази гледка, битието наднича,

силна болка е малка частица,

от болестта завладяваща дните,

задушила надежда в мечтите.

Страх от утре, убива желание

да протегне ръка в състрадание.

Равнодушие пълни сърцата,

с безразличие прелива  душата.

Егоизма,

пътеки към себе си прави,

чуства силни изгражда корави.

Тази джунгла израства във всеки !!!

Ще я спрем ли, да не бъде на веки ?!