ГРЕХЪТ
Г Р Е Х Ъ Т
На луната ще простя за прилива,
на липата – клюката пошушната,
и ще заживея пак обичана,
бяла и добра – и равнодушна.
Няма мисъл – има само усет.
Няма утре – и не знам ще има ли.
Болката е кротка и притихнала,
думите добри са ме отминали.
Нищо не остана за раздаване,
и което имам – не е мое.
Няма грях – и ще се гледам с радост.
Иначе живота за какво е ?
Докато дишам сигурно греша,
Когато видя хубава жена,сигурен
съм,че в мислите си пак греша.
Не съм сигурен дали има Господ
над света.
Знам,че дявол има,
ала защо ли няма дума Господия ;-)))
"Няма мисъл – има само усет.
Няма утре – и не знам ще има ли."?
Не знам за добро или за лошо си го представям - миг, изпълнен с усещане, с пълнота и стаено притеснение за неволно нараняване и като Фауст искам да изкрещя "О, миг, поспри, ти тъй си хубав!". Което за съжаление е само в сферата на мечтите и сънищата, :(
Пестицид, изобщо не съм се съмнявала, че ще усетиш къде е акцента :)
Поздрави