ГЛАСЪТ МИ

Гласът ми е песен, с която приспиват децата.

И медена пита, от кошер, с жужащи пчели.

И трели на птица, разбуждащи маранята.

И в звън на камбани, омайни камбани, звъни.

Гласът ми е пролет - усмихната, синеока.

Поръсила всичко, с вълшебен прашец.

И лято - развяло главата си дългокоса.

И есен, разпръснала шарени листи навред.

Гласът ми е сила, която ти днес не познаваш.

За теб е различен, от онзи, познат от преди.

Събирах го дълго в стоманени остриета

и техния привкус метален в устата горчи.

За тебе е вечер, шума от гнева на прибоя,

разбиващ скалите, с пенливи вълни.

И зима, сковаваща всичко със воя,

последният, който ушите ти ще смрази.

Върви си.Не искай от мен да говоря.

Гласът ми е струна, опъната до краен предел.

Искам само да пея, след теб щом вратата затворя,

но така се страхувам - този път да не си го отнел...

 27.07.07г.