Поезия 18.06.2006 Teri 338 прочитания

Вяра

и днес съм тъжен
някак уморен
и вяра аз се опитвам да намеря
в живота, в любовта

А живота, хванал ме е здраво,
с тез чилични лапи,
не пуска че и иска парса,
да се усмихвам ли или да плача

Но вярвам аз,
аз вярвам,
в нещо истинско,така красиво,
и никога, аз няма да го дам,
никога, дори и на бесило

О сърце, поспри, поспри за миг,
изслушай твоя клет стопанин,
бъди със него, бъди, о ти,
бъди и от разума го ти пази.

Защото вярва той, аз зная,
вярва в любовта, о как вярва!
и не иска да забрави той,
сладките окови на любовта!
Реклама

Коментари

Janichka
Janichka преди 19 години и 10 месеца
Много е красивов. Плаче ми се като го чета.
bee_maya
bee_maya преди 19 години и 10 месеца
Много силно!
Но голямата любов заслужава да се бориш за нея!

svetlina
svetlina преди 19 години и 5 месеца
Нe мислех днес да коментирам.
Ама как ме грабно твойта мемаааааааа. Поздравления и мноооооооого жълто!