Всичко което не ни убива ни прави по силни
Реших да споделя с вас още едно мое стихотворение.
На всеки от нас му се е случвало поне веднъж да загуби своята любов. И ровейки се във изминалите дни да направи равносметка за себе си, за другите, за живота, за своите и чуждите грешки.
ПРОСТО ГРЕШКА
Не усещаш ли как си отиват
всички чувства разпалени в нас.
Спри до мен и смело кажи ми
не угасна ли нашата любов?
Не протягай ръце за прегръдка
щом не искаш да бъдеш до мен.
Не отваряй в сърцето ми рани
щом не могат да бъдат спасени.
И не внасяй ти смут във душата
щом и без туй така ме боли.
Ще възкръсна като феникс от пепел
просто грешка за мен беше ти.
Не поглеждаш ли късно в очите?
Вече няма го пламъкът жив
отлетяха като птици мечтите
без надежда да бъда щастлив.
На всеки от нас му се е случвало поне веднъж да загуби своята любов. И ровейки се във изминалите дни да направи равносметка за себе си, за другите, за живота, за своите и чуждите грешки.
ПРОСТО ГРЕШКА
Не усещаш ли как си отиват
всички чувства разпалени в нас.
Спри до мен и смело кажи ми
не угасна ли нашата любов?
Не протягай ръце за прегръдка
щом не искаш да бъдеш до мен.
Не отваряй в сърцето ми рани
щом не могат да бъдат спасени.
И не внасяй ти смут във душата
щом и без туй така ме боли.
Ще възкръсна като феникс от пепел
просто грешка за мен беше ти.
Не поглеждаш ли късно в очите?
Вече няма го пламъкът жив
отлетяха като птици мечтите
без надежда да бъда щастлив.
"Не отваряй в сърцето ми рани
щом не могат да бъдат спасени." - това не го разбрах.
И аз го мислих този вариант за "нашта". Ама защото имаше друга цел. Но от стихотворна гледна точка е по добре. Направих корекцийка и на "птица".
Благодаря за позитивната критика.
Колкото до това което не си разбрала, може би ще го разкрия по късно. За момента ще дам и на други да дадат своята интерпретация. :)
Иначе, когато се пише стих, той трябва да провокира читателя, да го изненада или да го накара да погледне нещата от нова перспектива. Тогава има ефект и на читателя му е интересно.
Не умаловажавам усещанията, които си имал по време на написването на стиха, но аз като читател не мога да се вмъкна в настроението, което си искал да предадеш.
Поздрави!
Явно не понасяш чалга :)
Няма проблем. Поне за мен.
Значи, не го приемаш като редакция, а по - скоро, като:
"Аз бих го написала така"
ПРОСТО ГРЕШКАНе усещаш ли как си отиват
всички чувства разпалени в нас.
Спри до мене и смело кажи ми
не угасна ли, тази наша любов?
Не протягай ръце за прегръдка
щом не искаш да бъдеш до мен.
Не отваряй в сърцето ми рани
щом не мога да бъда спасен.
И не внасяй ти смут във душата
и без друго така ме боли.
Ще възкръсна като феникс от пепел
просто грешка за мен беше ти.
Не поглеждаш ли късно в очите?
Вече няма го пламъкът жив
отлетяха като птици мечтите
без надежда да бъда щастлив.