Време

В р е м е

Времето е страшна сила –

ту лекува – ту разболява.

Толкова време съм раздала,

от това ли косата ми побелява?

А всъщност не ми достига –

да се огледам, да се порадвам...

От ъгъла ми намига,

а аз пак се изненадвам...

Времето горко ридае

за минутите ми пропиляни.

Къде отиват? Не зная...

Забравят се невидяни.

Коментари

Deneb_50 преди 16 години и 5 месеца

"Времето горко ридае

за минутите ми пропиляни.

Къде отиват? Не зная...

Забравят се невидяни."

Знаеш ли това ми напомня на приказката за Момо на Михаел Енде

Kasimirtenev преди 16 години и 5 месеца

На мен ми напомня П.Пенев:

" Пиян съм се клатушкал през нощта. . .
И днес тъгувам за неспастрените дни.
Като куршуми, неизстреляни в целта,
отидоха те накъде встрани,
прахосани с врага без бой.
И кой ще ми ги върне, кой? "

DianaIlieva преди 16 години и 5 месеца

Добре е, че ви напомня на такива неща, макар, че има доста хляб да изям докато се доближа до тези велики автори. Много харесвам Михаел Енде, а Пеньо Пенев ми е един от най- любимите поети. Благодаря ви, окуражавете ме, а имам нужда от това!

pek68ilieva преди 16 години и 5 месеца

Неслучайно момиче,вярвай на интуицията си и я следвай! Браво за стихчето.

HristinkaNikolova преди 16 години и 5 месеца

Чудесно е!Помисли за стихосбирка, младо момиче!

Още по темата

Коментари