Восъчно човече

Ще нарисувам
устните си във ръжда
И ще усещам восъчно.
Защото восъчните
са почти безчувствени.
/Макар и да се счупват
при докосване./
Ще нарисувам скулите си кални,
за да се сгуши в мен
ръждивото на бурите.
Косата ми ще е прашасала метла.
Така го искам!
И ще съм с цървули!
Ще се тътрузя
по изпружените калдъръми.
Луната е забулена кадъма.
В  обятията й
е лесно да притихнеш.
Това, което ми остава
е да вдишвам...

Още по темата

Подбрани Стихове - Веселин Поезия · 01.05.2007 · veselin ...на щурции нощни пеперуди...Вълните сресват с пръстите сипясъкана онзи позабравен Юли... Восъчно човече Ще нарисувам устните си във ръжда И ще усещам восъчно.Защото восъчните са почти безчувствени./Макар и да се счупватпри докосване./Ще нарисувам скулите си кални,за да с... Рисунок Образование · 27.05.2007 · Arbitration РисунокИскам да те нарисувамне със молив, не със четка,с устни ще те нарисувам,с благодарните си устни,с десет пръстчета възторг…Ще започна от лицето,ще опиша крехък профил,ще наподобя коситена ликуващ водопад,ще се върна на челото,във очите ти ще паднаи на устните ти… без заглавие BgLOG.net · 17.04.2007 · sheherezada с червеното ще нарисувам устните ти. и вместо вино тях ще пия на бавни ненаситни, жадни глътки.наместо пяна, вечност ще забърквам във косите ти. ще оставя плахи, тихи стъпки. със синьото ще нарисувам устните ти. но няма да са меки като облаци. ще бъдат силно овкусени с…