Ветроломът на талигите

Дъждът се сви във капандурите

на зъзнещи висулки и капчуци.

Лъщеше всичко за пред зима,

сайвантът скриваше кютуците.

И котарак измячваше на гладно,

забравен в шумавите трици.

Загърнато във шал дете

прецапваше през локвите с чепици.

Авлигите отдавна отлетяха

от скрежните елшаци.

Самотни хвощове белееха

сред тръни и криваци.

В дерета тегнеше усойна гнилоч,

лехите спяха разорани.

След ветролома на талигите

прегърбени магарета се хранеха...

Във две села на север беше тъмно,

петлите бяха онемели.

В калта покълваше горчива троскот

и цигани изрязваха табели.

За влизане в нащърбеното село,

и за излизане – да не погинат гладни.

Останал без стрелки или посоки

се озовах във дървеното ханче...