Жената-сричка

Тя умее да бъде обичана...
Личи си
през шахматно-състрадателната воалетка,
скроена по веревите на преднамерено-зелените  очи.
По разговарящите с изненадата
зяпачи на изчезване.
Пристъпва ангелски - на ъгъла в сърцето-
изглежда жълтата и къща  е прелюдия -
миг преди охрата от сянката й
да отскубне  поза
и да нашари със пастели
тръпчивия парфюм на входа,
за да я забърза.

На улицата,
преди споменът и да се случи,
Жената-сричка тропва по паважа
със токчета от удивителни
и докато се връща
от тъничкия връх на самочувствието им,
подучва най-ревнивите мъже
да пропилеят понеделниците в пазаруване,
в догонване на цветни рокли
и в криволичене
по стъпките на деколтето й.

Гергана Атанасова - vitsavia


***

Недописани жени
крака отварят като книга
и от белите утроби
очакват да родят история.

Ще заченат от мъже,
надвили калното си бъдеще,
завардили пътеките към рая
и пътищата за завръщане...

Но по наръфаните страници
в края на съществуванието
дано да има ред, на който
някой е написал "щастие"!

Стефан Радев -  chefo_fr



Nonsense

мастило от око на пеперуда
драска коленете меко

подскача по зелената пътека
разлистената слюда

вода от избесняла жажда
хрипти разгърдена и боса

и цвят на водопад се ражда
в гората на изпепелените въпроси

черупката на малка котка
в скалистата трева се чупи

и дишането пак е кротко
в кайсиена хралупа

Бистра Дойчинова - harmony

Връзка към картините ще откриете тук.