Вглеждане в себе си | Поезия

Напудрих тишината като бебе.
Надеждата увих във памперс здраво.
Мечтата си нахраних със безвремие,
а мъката подквасих като хляба.

Луната като люлка се залюшка.
Звездите затрептяха балеринно.
Страхът подтиснат в ъгъла се сгуши
не можещ да понася нощно синьо.

Вратата се опита да запее,
но пантите ръждиво изръмжаха.
Прозорците разплакани живееха
пречупвайки във вадите си мрака.

Стените бяха карти на съдбата,
а стаята един квадратен глобус.
Оста бях аз. Завъртах светлината,
подреждах любовта си в сложен ребус.

Зорницата усмихната почука.
Отворих и да кацне на дланта ми.
Нима съм ос на собственната скука?
Прекрачих прага за да стана знаме.

Коментари

Terkoto преди 17 години и 3 месеца

Вальо, здравей! Май всеки ден пишеш по едно или по няколко стихотворения, от които си личи, че имаш талант. НО, остави количеството и обърни внимание на КАЧЕСТВОТО. С много или с малко работа върху тях, тия стихотворения могат да станат ХУБАВИ. Засега не са такива. Вместо утре да напишеш две нови стихотворения, работи върху едно старо, докато ти хареса. Ако така ти харесват, нама до постигнеш нещо особено. Трябва да направиш една важна крачка към истинската поезия. Можеш - направи я! Остави тоя блог с желанието си за някаква популярност и публикувай само стихотворения, които си разбрал, че са ХУБАВИ. На тези нещо (няма да ти обяснявам какво) им липсва. Добре бе - напиши едно и кажи: ето това е! В сайта много хора флиртуват с поезията - не се нареждай сред тях. Извинявай, ако няма нищо! Иван Груев

IvanGruev преди 17 години и 3 месеца

Вальо, рабати върху стихотворенията си, ДОКАТО СТАНАТ ХУБАВИ! Остави количеството и наблегни на качеството. Искам да видя от тебе ЕДНО хубаво СТИХОТВОРЕНИЕ. Можеш - НАПРАВИ ГО!

valiordanov преди 17 години и 3 месеца

Дразня ли някого, че съм просто себе си?.....

IvanGruev преди 17 години и 3 месеца

Извинявай, не съм искал да те засегна! Казвам ти това, защото мисля, че си талантлив. Утре като влезеш в голямата поезия, пак ще бъдеш себе си - сам ще се убедиш в това.

ПОЕЗИЯ

Влюбих се в нея, а тя ме докара
до лудост и пълна амнезия,
а още не съм й намерил дамара
на старата дама Поезия.

Прекрасната вещица! Така ме омая,
че си загубих ума и езика...
С нокът ме перна и ме запрати в безкрая –
в ушите на глухи да викам.

След толкова идоли ме накара да лазя,
че коленете ми са охлузени,
но нито една не успях да намразя
от кордебалета на нейните музи.

Слушам гласа й прехласнат,
а той е пълен с насмешка...
В живота понякога търсех и щастие –
но това е съвсем по човешки.

Желая ти успех в срещите със Старата дама!

valiordanov преди 17 години и 3 месеца

Не си ме обидил, просто исках да кажа, че когато стиховете напират в мен, не мога да им кажа - Стоп, трябва да се разправям с оня предния за да го изгладя... Мисля, че тези неща стават с времето... Не съм маняк на количествата, но така се случва... Има доста които са стари... Всъщност, правя това уточнение, не за да се обяснявам, а за да кажа, че поезията не е само правила, а и усет... Не ми е за цел да ставам ГОЛЯМ и така ми е добре. Благодаря ти, че въпреки всичко си изказал мнение което ми говори, че те докосват стиховете, а това вече е нещо за мен!

IvanGruev преди 17 години и 3 месеца

Прав си - всеки пише, както диша.

Желая ти успех!