ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД

Вървя и по земя и по въже.
Не се страхувам даже и да падам.
Научих се въобще - какво ли не,
не се научих да живея в стадо...

Все някой се ядосваше на мен,
бях трън загниващ в нечие стъпало.
Не изневерих на светлия си ден
и слънцето бе, винаги начало...

И въпреки изстреляни стрели
към идеалите ми - огнено летящи,
в мен истината винаги кърви
и съвестта ми до червено дращи...

Такъв ще си остана до финала.
На своя стил, не ще изневеря.
Душата ми, желае да е бяла
с червените от истини петна...

Ще има още много аз да уча.
Учителят - живота ще ми е.
Лъжите знам, че са села без кучета,
а истините - шумни градове...