ВОДАЧЪТ

Водач съм аз -
такава ми е Кармата -
заченат с огън,
раждан в буря зла.
Съдбата си -
да пазя живо стадото,
не съм избирал -
туй си е Съдба.

На поглед пръв -
невинно агънце,
с копитца риещо пръстта.
Но после виж -
в очите дръзки
искрите алени ...
И гордостта.

Роден да води.
И да побеждава.
Белязан на челото.
Със звезда.
Осанката
не може да се скрие...
Дори под кожа на овца.

Да бъдеш пръв
е толкоз трудно -
Водачът
няма право да греши.
Той първи винаги
посреща бурите
и пръв усеща вълчите зъби.

По урвите
невидима пътека търси -
край пропастта.
До другата скала.
Овцете в стадото
преживят -
те грижи нямат.
Просто си вървят.

Тъй с грижите
отлитат дните...
Не помня колко зими
дирих път.
И пак дойде Денят.
И друг ще води вече
стадото.
А аз ще бъда Втори -
вече бивш.

За всеки друг
туй би било награда -
чак до смъртта
за нищо
да не мислиш.
Във топлата безпаметност
на стадото
е толкова удобно да се сгушиш

...............................

Роден Водач -
днес стадото не водя.
Самотен,
на високата скала
аз тръгвам към ръба.
Съдбата си
не съм избирал-
Водач да бъда -
туй ми бе съдба..