В морето на живота
Живота казват на море прилича.
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува.
Друг дъното за бряг пък му се струва.
Един троши житейските талази.
Друг като рак по пясъка все лази.
Един в дълбокото не се бои.
Друг в плиткото единственно стои.
Живота е море без брегове...
Плувците в него най са си добре...
Солени са водите му обаче,
че много хора, във живота плачат!
Един обича, друг пък е обичан.
Един се дави в горест и тъга,
а друг, сърфист в житейската вълна...
Един като делфин умело плува.
Друг дъното за бряг пък му се струва.
Един троши житейските талази.
Друг като рак по пясъка все лази.
Един в дълбокото не се бои.
Друг в плиткото единственно стои.
Живота е море без брегове...
Плувците в него най са си добре...
Солени са водите му обаче,
че много хора, във живота плачат!
БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.
- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.
- Кажи ми, сълзите солени
отгде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.
- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
- Безкрай горчива е водата
на морето.
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.
Федерико Гарсия Лорка
Продължавай все така да радваш душите ни.:)
чрез символи във него е света!
Разкрива ни се прозаично,
събужда размисли в заспалата душа.
Нашепва плавно на сърцето,
намерило, на кой да сподели,
разказва ни картини под небето
притихнало, почти е без вълни.
То ударите чува във сърцето,
изпълнено е с не една съдби...
Морето много често е сърдито,
със тътен блъска своите вълни !
Като човек, не винаги е то прикрито,излива бунта в своите води...
В определени части на деня,
тонове вода изхвърля на брега,
прибира си я след това.
Успокоява се, малко преди изгрева.
Понякога е то категорично,
не иска никой в своята вода !
Подходи ли човек дръстично,
на никой не прощава след това.
Морето, винаги е то различно,
Вселена, слива се за миг като море !
Разкрива ни въпроси риторично,след това разлива се по брегове,
без да може някой да го побере.
Замислена, затворила очи...
Събуждана от време и реалност,
изхвърляна от тях, като вълни !
Не след дълго, в призори,
отново връщам се във морските води.
Море ли е живота във вълните ?!И както истини изпълващи света,
носейки се гордо над водите,
събират сила в необятната вода.
Като вълни, докосват те съдбите,
с различна сила се разбиват на брега
и питам се, къде е истината след това ?!
Море ли е живота в дълбините ?!
Като на дъно пазим наште спомени.Солта във времето и във водите- не ги руши,
пак там оставяме забравени мечти !
загадъчно приплисква със вълни,
желания докосва тайно,
тя спира чуства в своите води.
С любовта ли си, е славно,
нашепва нежно своите мечти,задиша ли във тебе бавно,
изважда ни от морски дълбини.
Любовта в морето на живота,
събира тя реалните съдби.
Веднъж щом потопим се в нея,
завинаги остава в нашите души.
Любовта, приготвя ни тя лодка,
а можи би направила е сал ?!
С наслада тя се движи по водата,
във нея ли си, няма там провал.
Любовта в морето на живота,
може да е също като ураган,
със много плам, обръща тя водите,
със страст и сила чуваш я, гърми...
огромна във душата и очите,
ще видиш я, почакай само тя да се роди !
Любовта в морето на живота,
след бурята притихна, замълча...
не чуства тя дори хомота
на трудности, несгоди във света.
във него искам или не, съм потопена.
Живеем вчера, днеска и сега,
деня, като вълна минава в реалността.
Кипи живот, грандиозно сътворен,
във всяка капчица със смисъл нареден.
Истината, като солта,
присъства винаги, навсякъде е тя.
Съвършенно дадена е, на волята ни свобода.
Всеки в себеси богатство има,
красотата е неотразима !
Възхищенията си, във този лист поставям.
Поклон със думи на Създателя представям !