Летяла мъничка калинка,
летяла, не била саминка
в полета си къс, велик
и мислела се тя за шик.
В премяна кърваво червена
с черни точки украсена,
пленявала сърца безброй,
но се удавила в порой.
Дъждът не спирал да вали,
издавил и безброй оси,
пеперудки и комари,
бръмбари и разни твари.
Червеят бил най добре,
нямало как да умре,
бавно в локвите пълзял,
но човекът го видял
и в кутийка го прибрал.
Червеят пак не умрял!
Станал тлъста стръв голяма
във реката за шарана.
Ех, да имах аз крила,
да полетя, да се спася!
С тази мисъл той умрял,
а дъждът валял, валял......