Бумеранг

Забравям за нормите с които
строих стена от премълчавания,
сега съм по гола от истината
и не искам да остана във лъжата.

Не се нуждая от твоята любезност,
аз мога да бъда и мълчалива,
но когато рибите изплуват,
ще съм първата вълна
неочаквано докоснала брега ти.

Тръгвам, но не откривам
най-удобната за мен посока,
преди мъглата да е скрила хоризонта,
зад завесата се чувствам сигурна,
безначална и безпосочна.

Броя прашинките полепнали
в прозореца на утрините
и все не ми достига смелост
да съм обичана в една игра на жмичка,
в която някой ми подхвърля кърпичка,
без да е разбрал, че ранимото
като бумеранг се връща.

Не искам повече отколкото бих могла да взема
и почти съм сигурна, че на-вярната посока
се крие в сянката на моето обичам те.