Бране на слънчогледи
Приличаш на малко, намусено слънчице,
с блузката жълта, със златни коси,
но моля те само - усмихни се за мъничко,
капчица радост за миг донеси.
С дълга пола със безброй слънчогледи
немирният вятър играе щастливо.
Ти с простичка хубост си най-ненагледна
и мигове светли край теб си отиват.
Голямото Слънце облива те с поглед
- сестричката малка на тази земя,
очите ми среща от твоите молят,
жадуват зелена, добра светлина.
Животът е хубав до болка, тъй истински,
щастлив съм, че всички във тебе все гледат
и ето, че все пак ти се усмихваш,
омаян, мечтая да бера слънчогледи.
с блузката жълта, със златни коси,
но моля те само - усмихни се за мъничко,
капчица радост за миг донеси.
С дълга пола със безброй слънчогледи
немирният вятър играе щастливо.
Ти с простичка хубост си най-ненагледна
и мигове светли край теб си отиват.
Голямото Слънце облива те с поглед
- сестричката малка на тази земя,
очите ми среща от твоите молят,
жадуват зелена, добра светлина.
Животът е хубав до болка, тъй истински,
щастлив съм, че всички във тебе все гледат
и ето, че все пак ти се усмихваш,
омаян, мечтая да бера слънчогледи.
Чудесна идея за първи пост! Благодаря ти :) За теб знам само, че умееш да рисуваш хубаво, но сега научавам, че имаш и други заложби :)
Напомни ми на един друг стих от Sunsearcher, който много отдавна не съм виждал за жалост.
"Гледам злачните поля.
Рея се всред синева.
Галя с поглед таз земя.
Пея с дъхави цветя,
пия дъжд и красота.
Чакам тъжно есента,
слънчогледам в утринта."
ето и линк към публикацията му.
Поздрави!
За да не ти излизат километрични анотации на първа страница и недооформен текст, след като напишеш стих в текстовия редактор, погледни малко под него.
Там има бутон "редактирай краткото описание", откъдето се задава текстът, който излиза на първа страница.
Аз обикновено трия директно това, което е там и paste-вам първите 2-3 редо от стиха си, или пък някакво друго въведение.
Император не читател, Импертор писател, да.... :-)
с блузката жълта, със златни коси...
мигове светли край теб си отиват
може би днес беше най-подходящият момент да прочета това
мерси на цялото императорско войнство за полъха цветност и бърбуркавост (тва второто го написах поради липса на дума за нещо, което ми е докоснало най-скритите струни и ме е накарало да се усмихвам с едното око и да плача с другото)
едно магарешко бодилче си отиде днес и ми липсва