Белите Гълъби

Белите Гълъби
 

Севернякът припява
през шипки и тръни.
Потропва дъждът
и блести калдъръмът.
Скалите се пъчат,
после се мръщят.
Бледнеят стрехите
на старите къщи.

Вечерен ансамбъл
предшества нощта.
Ръжда се е впила
в безброй железа.
Усмихва се някой.
Вятърът духа.
Висулките плавно
надвисват в улука.

На гълъби тихи
крилете са струни,
събират ятата си
в зимните дюни.
Ще кацнат в душата
на късен самотник,
на сляпата зима,
в платната на лодките.

Веселин Иванов, 2006г.