Безплътна сянка
Placebo - The Crawl
Изчезна...Разтопи се, като сняг...
Превърна се в едно голямо Нищо,
а аз, опитвайки се да намеря бряг
за себе си, в теб Нищото отприщих.
Белязвах с думи всички грехове.
Анатемосвах.Виж, това го мога
и неусетно, ти остана без сърце,
а аз - със сляпата си вяра в Бога.
Спасих се, но загубих теб, когато
пресявах зърното от плява
и в плява, посадих зрънцето,
което от сърцето ти остана.
Сега в безплътна сянка си покълнал.
Възмездие очакваш, ала късно...
Да си простим поне, щом вече си се върнал
и да забравим за това възкръсване...
Не чакай чудеса - сега е зима.
И разцъфтяването ще е трудно.
Ако си истински, то значи, ще те има,
със сянката ти, щом се случи чудото.
---------------------------------------------------------------------------
Ще съм благодарна, ако уважите желанието ми да не коментирате.
Изчезна...Разтопи се, като сняг...
Превърна се в едно голямо Нищо,
а аз, опитвайки се да намеря бряг
за себе си, в теб Нищото отприщих.
Белязвах с думи всички грехове.
Анатемосвах.Виж, това го мога
и неусетно, ти остана без сърце,
а аз - със сляпата си вяра в Бога.
Спасих се, но загубих теб, когато
пресявах зърното от плява
и в плява, посадих зрънцето,
което от сърцето ти остана.
Сега в безплътна сянка си покълнал.
Възмездие очакваш, ала късно...
Да си простим поне, щом вече си се върнал
и да забравим за това възкръсване...
Не чакай чудеса - сега е зима.
И разцъфтяването ще е трудно.
Ако си истински, то значи, ще те има,
със сянката ти, щом се случи чудото.
---------------------------------------------------------------------------
Ще съм благодарна, ако уважите желанието ми да не коментирате.
Аз имам автограф от Mari... те бяха тук преди време.
тази песен.Та, той често твърдеше, че е "непроменяем", а в
последствиe се промени до толкова, че ако можеше да се види
някак отстрани и сам нямаше да се познае...;)
гледам един стар филм и осъзнавам колко е актуален.
POWAQQATSI
Цв.Атанасов
Приятели
Аз пред тях не разтягам във фригидна усмивка лицето си.
Няма шумни наздравици — само тихо приятелско пиене.
Току хукна навън — да изпратя по някой сърцето си.
И отново се връщам — от лъжата да ме измият.
Не споделям със тях споделените нощи със слабите.
По очите ми виждат, че отново е рухнала кулата.
И тогава са светло добри и прошарено млади.
И ме милва гласът на тяхното нежно безумие.
Сто години се каня, и дай Боже, веднъж да им кажа —
в някой облачен ден, със копнежа по слънчева песен:
Те са мойта забравена, затова пък убийствено важна,
великанска причина да твърдя, че светът е чудесен.
Камелия Кондова