Бездомното куче

На входа всяка сутрин ме чакаш
с молитвено-тъжни очи
Безмълвно ме питаш какво съм донесъл
ще бъде ли гладен денят

Бездомен скиташ по улици шумни
и срещаш бездомни души,
ласки и обич всяка нощ сънуваш,
студен и жесток е денят

Прислони се тихо до стария клошар,
почакай търпеливо
Той всеки ден намира топлина и обич,
вяра и надежди, захвърлени в сметта
 
На входа всяка сутрин ме чакаш
с молитвено-тъжни очи
Ела приятелю, ще те нахраня,
топлина не мога да ти дам