След мене тръгна сляпо куче.
и май си нещо пожела?
Храна ли иска да получи
или да зърне светлина?

Валеше,ала то вървеше.
Студено бе.То не разбра.
Една надежда го крепеше,
че още стават чудеса.

Опитах се да го нахраня,
Но опитът ми не успя.
Остави всичко без желание.
Отляво тъй ме заболя!

Погледна ме с очите стъклени,
в душата ми пожар запали
от тлеещи заспали въглени…
Ръката моя го погали.

 Храната не докосна то.
Ръката ми не спря да ближе.
Било е гладно за добро!
А мракът е последна грижа.

 Било е гладно за душа,
която да го приласкае
и няма друга светлина
 по истинска  от таз,то знае
            автор:Румяна Иванова