Поезия 19.01.2007 efina 1709 прочитания

Басня за ЛЪЖАТА

Дойде й сила на една ЛЪЖА -
гримира се, облече нови дрехи.
С нахална стъпка тръгна по света,
бронирана във новите доспехи.

Един настъпи, друг пък нагруби,
държеше се типично Молиерски
и в надпревара с другите ЛЪЖИ,
се чувстваше специална и по царски.

От малка и невинна, стана тя -
безмилостна, жестока и голяма,
а с новото си амплоа,
започна и житейската си драма.

Отхвърлиха я всички настрани,
отбягваха я, никой не обича,
да ровят във душата му ЛЪЖИ,
с ирония да я обличат.

Останала прокудена, сама,
си спомни тя, онази, първородна
причина, да я нарекат ЛЪЖА,
ала тогава беше благородна...

                                  2007г.

Реклама

Коментари

veselin
veselin преди 19 години и 3 месеца
Хехехех! Така става то... Къде е тръгнала да се пъчи и да се възгордява?
Що за наглост и нечовешко себелюбие, се питам... :)
efina
efina преди 19 години и 3 месеца
Най - трагикомичното на моята ЛЪЖА е, че тя си има човешки прототип и не чак
толкова случайно се роди;)
pestizid
pestizid преди 19 години и 3 месеца
Ехей, ама една лъжа повторена сто пъти става истина. Внимавай!
alisbalis
alisbalis преди 19 години и 3 месеца
хубаво казано
а какво значи че си има човешки прототип твоята лъжа?
efina
efina преди 19 години и 3 месеца
Лъжа, Веско, лъжа...

@pestizid: Ми, тя си е истина!

@Алиска, буквално и преносно.Образът на ЛЪЖАТА, е образ на действителен човек
и всичко описано, са някакви моменти истина.
От друга страна ЛЪЖАТА си е един перфектен образ за една басня, която всъщност
си е една историйка с поучителен край:)