Басня за ЛЪЖАТА
Дойде й сила на една ЛЪЖА -
гримира се, облече нови дрехи.
С нахална стъпка тръгна по света,
бронирана във новите доспехи.
Един настъпи, друг пък нагруби,
държеше се типично Молиерски
и в надпревара с другите ЛЪЖИ,
се чувстваше специална и по царски.
От малка и невинна, стана тя -
безмилостна, жестока и голяма,
а с новото си амплоа,
започна и житейската си драма.
Отхвърлиха я всички настрани,
отбягваха я, никой не обича,
да ровят във душата му ЛЪЖИ,
с ирония да я обличат.
Останала прокудена, сама,
си спомни тя, онази, първородна
причина, да я нарекат ЛЪЖА,
ала тогава беше благородна...
2007г.
Поезия
· 24.06.2008
· veselin
Що за наглост и нечовешко себелюбие, се питам... :)
толкова случайно се роди;)
а какво значи че си има човешки прототип твоята лъжа?
@pestizid: Ми, тя си е истина!
@Алиска, буквално и преносно.Образът на ЛЪЖАТА, е образ на действителен човек
и всичко описано, са някакви моменти истина.
От друга страна ЛЪЖАТА си е един перфектен образ за една басня, която всъщност
си е една историйка с поучителен край:)