Апемант
Не с бич, а със езика жлъчен
неправдата повалял си камшично.
С истини, лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни, ти не си почитал,
че в пировете подлостта изгрява...
Надсмивал си се само като зрител,
а примери до днеска се предават...
Бичувал си за всичко обществото.
Хамелеонските одежди си съдирал.
На зверовете хвърлял си живота
да го разкъсват, щом не го разбират.
От мъдростта ти днес гребем със шепи,
но шепите копнеят за жълтици...
За твоите пророчества сме слепи...
Днес се изтръгват острите езици...
Не вярваш ли любезни Апемант?
Различни днес уви са само дрехите.
Не истини, а лъскав диамант
на властниците още са доспехите...
неправдата повалял си камшично.
С истини, лъжците си измъчвал
за общото добро, а не за лично.
Коктейли шумни, ти не си почитал,
че в пировете подлостта изгрява...
Надсмивал си се само като зрител,
а примери до днеска се предават...
Бичувал си за всичко обществото.
Хамелеонските одежди си съдирал.
На зверовете хвърлял си живота
да го разкъсват, щом не го разбират.
От мъдростта ти днес гребем със шепи,
но шепите копнеят за жълтици...
За твоите пророчества сме слепи...
Днес се изтръгват острите езици...
Не вярваш ли любезни Апемант?
Различни днес уви са само дрехите.
Не истини, а лъскав диамант
на властниците още са доспехите...
в словата силни, тежки, пълни с много смисъл.
В съзнанието истини и съвестта изпъвам,
да знам, защо живота е така орисал !
Съчуствайки, обличам чужда кожа,
след всяка строфа, по-дълбоко слизам.
С конфорта, блясъка и сред разкоша,
в безжалостните мисли влизам.
Потъвайки в душевна нищета,
терзая мисъл и душа !
Все по-надолу устремява се света
и няма кой да подаде ръка !
Мъдростта, отваря ми очите,
Истината, като кимвал звънти,
видяното, изплаквам го в сълзите,
Пътят е нагоре, но уви,
живота, върху нас като море лежи !
...
Минавайки, протегна някой ми ръка-
подаде ми агапе любовта.
Задиша тя, във мойте дробове,
нагоре тръгна да ме отведе.
Ръката си подавам със това,
да ви разкажа за агапе любовта.