Акустично

Като кукла в театър, се протягам смутено,
а смехът ми от нерви, се превръща във кикот.
Ръкопляскане.Шепот.Но е някак студено...
Хвърлям камък - вълните се отдръпват до плисък.

И не спират - като някаква адска спирала.
Като някакъв бумеранг, който все се завръща.
Две очи във тълпата (май не съм ги видяла?),
ме изваждат от унеса и със поглед прегръщат.

Две очи...Бях забравила за миг да издишам -
чу се, сякаш въздъхнах (а май и въздъхнах?).
Светлината е гола, с мисълта я обличам...
Бях умряла, а ето - днес дори и възкръснах!

Сложих трънен венец.Станах нечий месия,
но защо ми е точно днес ореола?
Имам своя живот и добра или зла орисия
Не, не искам надеждата, прясно набола.

Като кукла в театър, се усмихвам смутено.
Реверанс, сред блестящи, красиви декори -
тоя миг е безкраен и кънти, като ехо...
Стягам мускули, а усмивката - страха ще пребори.