Авангардно

Мога да рисувам със ръце -
пясъчни картини и пейзажи лунни,
падаща звезда или безкрая на море,
но очите ти не мога.Те са трудни.

Хващам очертания, контури разни,
светлосенки, тъмносенки и черти,
но очите ти остават празни,
нямат поглед - някакви очи.

Някакви, на някакъв, във който,
неусетно се превърна ти...
Страх ме е от празнотата, както
от тъгата, дето ме сломи.

Страх ме е от черното на листа,
от притихналия пъстър свят -
образът ти бързо ще разчистя
и ще боядисам всичко в цвят!

Малко жълто, за да бъде светло,
малко синьо, с мирис на море
и зелено, и червено...просто цветно,
ще превърна твоето лице.

Може да не нарисувам "тях", но
ти за пръв път ще си някак си различен...
Може да е малко (като мене) авангардно,
но защо ти е досадното приличие?!