.........

За мен, 8 - ми март не е чак толкова ден на жената, колкото,
ден на майката.И като такъв, искам да припомня за всички
"забравени" майки, с един стих на Валери Станков.

СПОМЕН ЗА МАМА

Тя стои и ме чака мълчалива на къщния праг.
С побелели коси и смалена от есени фигура.
Тя е птица, която ще се срути във първия сняг.
И ще маха за сбогом
с вкочанени криле покрай синура.

А пък аз се пилея - и за нея се сещам през век.
И във моята памет се търкулва дъхтящият просеник.
Боже, колко е трудно у дома да се връща човек,
като знае, че там
го очаква постеля за гостенин!

Ида с празни ръце. Цял живот мъкна тръни в нощта.
И превалям баира, натежал като есенен вълк.
Тя затваря очи, не защото не вярва на сънищата.
А защото не вярва,
че нейният син е дошъл.

Но на двора е пусто.
Не скимти и умрялото псе.
Паяк мрежа плете над кандилото, мамо, гранясало...
Една глупава патка горчивия троскот пасе.
А теслата на тати - забита във прага - ръждясва.

Тя стои и ме чака.
Но се спуща вселенският мрак.
И нощта като бездна между мене и мама е зинала.
И се сипе над мен, по душата ми първият сняг,
в който мама остана с вкочанени криле върху синура.

=============================================
ПП: Нека не само днес се сещаме за тях и защо пък да не
превърнем днешният ден, в нещо специално?Най - лесното
е да намерим оправдание, но дали то ще ни стопли тогава,
когато вече ги няма?