Voodo
Voodo
Под тихата качулка на дъжда,
нанизани на скелета на времето
търкалят се кори от портокал
във няколко нюанса на червено.
И кехлибарената слама на стърнището
е лумнала във пламнали езици.
Разнищените палмови листа
са тайнствени криле на птици.
В опърпано до кръв небе
и глухата акустика на вятър,
две вуду кукли с мирис на море
играят някакъв театър...
Веселин Иванов, 27.04.06
Само не трябва ли да е червеноТО?
вре-ме-то
чер-ве-но(-то)
Радвам се, че ти е харесало!
Не преставам да се удивлявам на умението ти да рисуваш картини и чувства в стихове!
А пък ти не преставай да пишеш! :)