Мисис Робинсън в магазина за ягоди,
с нежни устни
и трепкащи мигли,
пие скоч и ме кани на гости.
Казва, че се страхува от тъмно.
само няколко часа, докато съмнело...
после можело да си тръгвам.
Мисис Робинсън..., казвам,
почти като във филма
и изгасям лампата.
Много е хубаво. Почти си я представям. Толкова живи образи
с почти отсъстващи прилагателни. Ако се съди по постингите, Веско е в странно
глаголно настроение:)